Motorcycle trips

Tuesday, August 30, 2011

fz6 european trip 2011! Част 2

Част 2!

 На следващата сутринта, нямаше как, бях помолен да им направя страхотните пържени филийки. Страхотни? - да, това е друга история, но ще ви я разкажа накратко. Зимата, както стана дума в началото на разказа, бях на гости в Германия на Верчето и Жаки. Там една сутрин им предложих да направя пържени филийки и се оказа, че Жаки дори не е чувала за това. От тогава са и любими. И сега като и бяхме на гости се беше подготвила за всичко, сякаш ги беше мислила тези филийки от както и казахме, че тръгваме от България. 

 След хубавата закуска излязохме на пешеходна разходка по реката. Пътеката не беше мн дълга, вървяхме някъде около час в едната посока. Идеално за да изгорим излишните мазнини от обилната закуска. 

Следобед, когато се прибрахме от разходката, слънцето най-после се усмихна. А, на нас ни оставаше само да се радваме на красивите планини. 

За вечерта момичетата имаха план да ни водят на термални извори. В едно градче на близо имаше нов СПА център с най-различни услуги: сауни, джакузита, топли и студени басейни и какво ли още не. В Австрия като цяло са много известни подобни Терми. Хората доста добре си използват природните извори... А, това беше и една дългоочаквана почивка за нас. Точно в средата на пътуването си пасваше идеално. Смазани от пътя до тук, просто е перфектно да имаш един ден без мотора и той да завърши с пълен релакс в подобен СПА комплекс. 

Преди това обаче, трябваше да минем през къщата на чичото на Жаки, защото там се събираха цялата им фамилия за да отпразнуват един рожден ден. А, ние с Марко докато чакахме късният следобед за да тръгнем се радвахме на тази гледка:

И фамилното грилване, и след това Термите ни се отразиха отлично. Горещо препоръчвам на всеки, който планува подобно пътешествие да отдели време в средата на пътуването за един или два дни пълен релакс. 

 Нашата почивка при австрийската ни приятелка завърши. На следващата сутрин отново работехме по плана - ранно ставане, тръгване около 7ч., кратка почивка сандвичи......

Ето и как ни изпратиха в началото на седмият ни ден. 

 Пътуването до Залцбург може да го разделим на две основни части. Първата е пътят за който говорехме вече малко по-нагоре. Един страхотен път, край планинската река изпълнен със завои. Голяма красота. Така беше в продължение на около час. След това от St.Polten се качихме на магистралаа към Залцбург. За тази отсечка, няма какво да говоря. Само ще ви разкажа как слязохме от магистралта преждевременно. Причината беше едно невероятно красиво, синьо езеро. Вътре плаваха ветроходни лодки, имаше корабчета за туристи, а зад езерото за фон бяха и високите планини. Тази гледка ми направи голямо впечатление, и понеше имахме доста време и не бързахме реших да се отбия. Да, но как и къде? Изведнъж видях една табела с надпис MondSee. И с моите 13 думи в немският език, реших че See означава езеро, и хванах отбивката. Верчето се стресна, като видя че слизам от магистралата по-рано и след като и казах за идеята си, се оказа, че съм бил прав. Езерото беше близо до магистралата и скоро пристигнахме. На брега му, имаше красиво курортно селце. Спряхме близо до брега и се разходихме. 

След почивката ни, се отправихме към Залцбург. Преди това обаче, по пътя ни беше един от магазините на Луис. Отбихме се там за да вземем по-хубаво боне на Верчето и се сетихме, че от всичките ни посещения на тази верига, това беше първото в което сме като истински моторджии. Иначе все ходихме с автобуса до техните магазини, когато бяхме в Германия.  Пътят натам беше невероятен. Извинявайте за повторенията, но пак ще отбележа, че ако сте в Австрия с мотор не се качвайте на магистрали. Междуселките пътища са уникални!

  Залцбург!

На обед бяхме там. Имахме резерваця за хостел Мъфин. Хостелът е с перфектна локация, пеша се стига до центъра на града за 10 мин. Мястото е много хубаво, вътре всичко е ново, чисто и добре подредено. Мисля, че са използвали сградата на някакво бившо училище. Но всичко е направено на ново. Има голяма кухня с всичкото оборудване, хладилници и т.н. Имат и много хубава градина с барбекю. Препоръчваме го, ако сте в района и търсите място за спане на нормални цени. А, има и паркинг. 

 След като се настанихме, се усетихме, че е събота! Проблем! Е, не е като да е неделя, когато в Австрия всичко е затворено. Но, за да намериш нещо отворено трябва да си голям късметлия и да побързаш, защото макар и събота след 17ч не можеш да намериш нищо отворено освен барове и бензиностанций. Затова този следобед нямахме почивка преди разходката. Оправихме се набързо и излязохме. Пеша към ценътра, за нула време бяхме там. И първата ни работа преди да обърнем внимание на забележителностите беше да намерим туристическият информационен център. Там ни казаха, че на централната пешеходна улица имало Била, която работела до 17ч. Побързахме да я намерим. Напазарихме си, и за съжаление от тук нататък се налагаше да си мъкнем всичко на гърба. Но нямаше как, иначе щяхме да останем гладни. След като си бяхме осигурили вече провизиите, спокойно можеше да се насладим (като изключим тежката раница) на красивият град. Влязохме в една много красива градска градина, приличаща по-скоро на част от някой замък на Хабсбургите. Натам ни привлече музиката, която се чуваше. 

Чуваше се хубава класическа музика, а ние колкото повече приближавахме, толкова повече ни се искаше да е на живо. И ето какво намерихме там под хубавата сянка на дърветата.

Тук си починахме доста добре. Уж бяхме излезли да обикаляме по забележителности и леко бързахме, но музиката беше толкова хубава, че не ни се тръгяваше. Слушахме ги може би час. След това се отправихме към най-известната централна уличка на града - Getreidegasse. Това е пешеходна, търговска улица, там са разположени магазините на всички известни марки. А, отличаващата черта, и според нас най-големият чар на улицата бяха уникалните табели над всеки магазин. Ето някои от тях:

 Естествено, макар и накрая, нямаше как да не отидем и до крепостта. Тя е разположена на най-стръмният хълм в света:). Не знам, дали заради раницата с бирите и пържолите, или наистина си беше стръмен, но пешеходното стигане до върха на крепостта ми се стори голяма мъка. Но пък определено си заслужаваше. Гелдаката от върха е величествена. А, ние имахме голям късмет, защото успяхме да и се насладим точно по залез слънце. 

А, вечерта завърши по този начин. 

 Осмият ни ден започна обещаващо. Времето беше чудно. А, ние имахме план днес по пътя за Имст, където беше нашата следваща точка, да се отбием в Калтенберг. Където щяхме да гледаме как бащата на Жаки се състезава в кръг от Австрийската купа по Супермото. 

 

______________

update:16.09.2011

Тръгнахме в много хубав слънчев ден. Карахме отново само по между селските пътчета, който са невероятни. По пътя за Калтенберг,минахме съвсем случайно през Германия. Беше много интересно, как навигацията издаде някакъв странен звук, и като я погледнах видях съобщение "Вие сте в Германия, желаете ли да получите информация за държавата?". В тази част от прехода ни, се движихме в едни много красиви сравнително ниски планини с много малки тунелчета. Беше страхотно. Пътят днес беше най-зеленият, красив, чист и т.н. път от всички за цялата обиколка. През целият ден си мислех, как може да е толкова зелено, подредено, и чисто всичко? Как нямаше една трънка край пътя, един плевел, една пластмасова бутилка..? Не знам, но докато карах си мислех само, че пак ще се върна с мотор в Австрия, но този път за обиколка само на Австрия (хайде може и Швейцария:) ). 

 В Калтенберг пристигнхаме много свежи, на обед някъде, и времето беше вече доста топличко, въпреки планинският характер. Имаше силно слънце, а пистата, за състезанието не предлагаше никаква сянка. Лесно намерихме нашият човек, и си оставихме багажа при него. Доста е досадно да се разхождаш пеша с коженият екип и каската. Добре, че в случаят имахме при кого да ги оставим. Скоро започна и състезанието. До сега на мото състезание бяхме ходили само в Плевен. Тук състезанието беше по супер мото. Пистата беше 80 % асфалт и 20 % черно. Определено адреналина се покачи още с първият старт - 30тина мотора. Представяте си за какъв гръм ставаше дума. Шоуто беше на ниво. Ние заехме места възможно най-близо до пистата, на един обратен завой с най-забележителните дрифтове. Имаше много интересни изпреварвания, имаше и падания точно пред нас. Е, няма как, това е състезанието. Беше страхотна емоция, най-вече от зверските ревове на моторите. 

 Изгледахме няколко старта, включително и 2 на нашият човек. След това минахме да го поздравим и да му пожелаем успех и тръгнахме към нашата последна точка за деня - Имст. По пътя видяхме една група ретро мотори.В Австрия като цяло доста често виждахме ретро автомобили и моторо. Особено днес, тъй като беше почивен ден. Често ссе виждаха баба и дядо седнали в някаква ретро кола с 2 места и вертикално стъкло отпред  в отлично състояни. Всички бяха много изпипани. Вижте например какъв мотор открих паркирал до моят. 

 РАнният следобед времето започваше да се влошава. И то точно в нашата посока. Днес трябваше да се качим до около 1000 м.н.в. А всичко напред към целта изглеждаше забулено в облаци. Това ни накара да се размърдаме малко. Искаме по пътя да минем и през Инсбрук, но предвид условията, а и умората, решихме да се разходим с мотора. Направихме няколко бързи кръгчета в централната част и си поехме към Имст. И точно 5 минути преди да пристигнем заваля. Това май-беше първият път който ни валя. До тук, имахме късмет и дъжд видяхме само в дните, в които почивахме и бяхме без мотора. Е, крайно време беше и ние да се понамокрим малко. 

 В Имст пристигнахме късбният следобед, някъде около 17-18ч. Верчето беше направила резервация в един хостел на име Romedihof.  Хостелът се намираше в реставрирана къща на 500 години. Исцяло от камък и дърво. Всичко вътре беше чисто ново. Но ясно се подчертаваха всички следи от миналото на къщата - дебелите зидове, арките в тавана на къщата, каменните каси на вратите, дървеният под. Имаше и няколко стари вещи, запазени от незапомнени времена. Мястото беше много уютно, а собственикът - един катерач, беше много дружелюбен. В хостела не се предлага готова храна, но пък има страхотна кухня в която можете да си сготвите всичко. 

Тук ни беше следващата почивка. Избрахме това място за двудневен престой, тъй като бяхме чували много за красотите наоколо. Освен това, тук е и раят на катерачите. Наоколо има хиляди маршрути за катерене, а изкуствените стени са едни от най-добрите в Европа. Често се правят и най-класните състезания по катерене тук. Затова искахме да имаме повече време за да разгледаме колкото се може повече от това, за което бяхме чували. За съжаление дъжда с който пристигнахме беше неотлъчно от нас през целият ни престой. Това естествено, но можа да ни спе. Жалко само за гледките, които пропуснахме заради всички тези облаци. 

 Най-напред искахме да видим прословутата открита стена за катерене. Там, все на сериозни състезания, няколко пъти беше вземал участие и нашият приятел от клуба - Кристиян Петров. Нямах търпение да я видя и аз. Точно там, обаче дъжда беше много силен и разходката беше кратка и без махане на каски и екипи. 

Нашият девети ден, започна с дъжд. Бяхме планували разходки из града, но заради времето, решихме те да са с мотора и то нагоре в планината. Домакинът ни препоръча един планински проход, който започва веднага след Имст и отива до Елмен. Изкачва се от 1000 до 1900 и слиза пак на около 1000 м. Дълъг е 30 км. И е изпълнен с обратни завой и стръмни наклони. Това беше и нашият първи истински планински преход с мотора. 

На върха беше доста студено, може би около 4-5 градуса. А, само на стотина метра над нас, дъжда вече беше сняг. Това доста ме притесни, тъй като следващият ден в Италия искахме да минем през няколко високопланински прохода, които са над 2500 м. Но това го оставихме за утре. Направихме краткапочивка на върха, за 2 снимки и стопляне на ръкавицит, след което започнахме слуизането към Елмен. 

Ето и част от пътя. Тук настигнахме и едно камионче, което караше на аварийни много бавно. И тъй, като условията не позволяват моменталното му изпреварване, се движихме известно време зад него. Тъкмо се чудех, какво ли става, когато камиочето спря, слезе един човек, мина отстрани, взе един камък, който беше паднал на пътя и го прибра отзад в камиончето?!? - Аха, просто това си работят хората, чистят пътя от паднали камъни... - казах си, и заминахме напред...

 Този ден беше изпълнен с друга изненада. Въпреки всичкия студ, дъжд, баири, завои и всякакви гадости, беше пълно с колоездачи. Едни тренираха, други къде сами, къде с компания бяха просто пътешественици. Натоварили колелетата с дисагите и мачкат. Евала на такива хора. След като ги видях, определено ми стана по-топло и докато си мислех колко са надъхани се надъхвах и аз все повече. Какво като е мокро и студено? Мачкаш и това е:) ! В Елмен само спряхме за няколко снимки и хванахме обратният път. Когато се прибрахме в Имст, където температурата беше 12 градуса, ни стана много топло. Бяхме много доволни от първият ни истински планински преход и мисля, че това определено ни даде смелост за следващият ден. Макар, че не спирах да си мисля за това че, щом тук на 1900 е 5 градуса, колко ли ще е на 2500м. 

Ето и клипчетата от този проход!

Следобед, след като се изсушихме, затоплихме и нахранихме в хостела, времето реши да започва да се променя и за малко спря да вали. Тогава излязохме на пешеходната си разходка из красивото градче. За съжаление отново заваля, а и всичко наоколо беше забулено в облаци, така че нашата разходка приключи бързо. Вечерта в хостела, беше и първата ни лятна вечер с червено вино. Но, в тази планина, с тази банкетна зала с дървеният обков и този студ събран през деня просто това беше най-нормалното продължение. На масата, заедно със собственика, обсъждахме бъдещите ни планове. Той отново ни посъветва за няколко красиви прохода, които можехме да изберем за следващият ден. Тук беше и момента с най-голямо колебание за маршрута ни. Имахме 3 варианта: 

1. проход висок 1500 м., на върха на който е Австро-Италианската граница. Той минаваше близо до прочутият Италиански проход - Стелвио, след което изкачваме още един - Яуфенпас 2500м. и слизаме в едно италианско планинско селце на 20 км. от Австрия;

2. Един от най-високите проходи в Алпите Timmelsjoch 2500 м. След което пак през Яуфенпас до селцето;

3. Магистралата между Инсбрук, Австрия и Италия. 

Предвид климатичните условия, най-лесно щеше да бъде по магистралата. Предвид обаче, всичките красоти и високопланинските проходи, магистралата я забравихме веднага. Чудехме се между първите два варианта. Не знам защо, но избрахме вариант едно. Така си легнахме и се надявахме да се събудим от слънцето. 

Началото на десетият ни ден беше огряно от обещаващо слънце. Все още високите върхове бяха забулени в облаци, а мокрото от снощният дъжд не беше издъхнало, но слънцето пекваше тепърва. А, ние казахме чао на Имст, малко по-късно и на Австрия и се отправихме към Италия.

Движехме се успоредно с Швейцарската граница, а пред нас планината се издигаше грандиозно. Облаците започваха да се разкъсват, а ние се утремявахме все по-напред в тази чудна картинка.

 

Add comment

Topic

Text

Your name

Your email address (if any)

Your personal page (if any)