Motorcycle trips

Tuesday, August 16, 2011

Fz6 European Trip 2011 Videos!

 А, ето ги и клипчетата от нашата обиколка. Подредени са по хронологичен ред.

Всъщност ние правихме доста клипчета, но тук ще качим само от по-интересните алпийски проходи и някой други. 

Започваме с едно състезание по Супер мото, на което бяхме поканени от бащата на Жаки. Той се състезаваше и ни подари билети за входа. Нямаше как да не се отбием, още повече, като се има предвид, че състезанието се провеждаше на 50тина километра в страни от нашият път.

 Мястото е Калтенбах, близо до Инсбрук, Австрия. 

Старта на състезанието:

И две кратки клипчета от най-интересния завой:

_____________

 Имст, Австрия. Тук искахме да се разходим из града в почивният ни ден, но цял ден валеше, така че се разходихме до един планински проход - Хантенйох (Hahntennjoch). Дълъг е около 30 км. Като върха е горе долу по-средата. Свързва Имст с Елмен. Денивилацията е около 1000 м. , като максималната височина на която минава пътя е 1894м. Това беше и "кръщенето" ни в алпийските проходи. Страхотен път. 

_____________

 Ето и едно весело (или не?) клипче, от почивният ни ден в Имст, Австрия. След супер студената ни разходка до планинския проход Хантенйох (Hahntennjoch), на връщане към хостела ни минахме през стената за катерене. За съжаление, времето беше отврат, и изобщо не си свалихме каските, да влезем и в залата им. Защото освен тази огромна стена на открито, имат и още по-голяма зала...

_____________

 10ти ден. Пътуваме напускаме Австрия и отиваме в Италия. Ето какъв уличен роботник видяхме там :) 

 Клипчето го направихме малко след като слязахме от първият за деня си проход, върхът на който е на 1500 м. и се намира точно на границата между двете държави. След като "човечето" със знамето ни пусна да минем, се отправихме уж към Стелвио пасс, само че без да знаем се озовахме в Швейцария. Където за да се качим на върха на Стелвио трябваше преди това да изкачим един 2500м. проход - Умбрайл (Umbrail). 

Първата част от прохода е много стръмна и височината се набира много бързо, а пътя е в много красива иглолистна гора. Втората част вече е във високата открита част на планината. 

А, това е клипчето на което, вече сме излезли от към гърба на Стелвио. Моментът в който разбрахме къде се намираме и защо така стана :) 

От тук, на върха на Стелвио - 2760м. Следваше само слизане в продължение на около 30 км. Естествено първите 10тина бяха впечатляващи! Ето го и самото спускане и хилядите "фиби".

Тук, пуснах напред група от 4 мотора, че нещо момчетата се раздаваха от време на време и да не им преча. А, пък и да ми пазят малко завоите, че по 2 МПСта в завойя не става. Интересното обаче се получи с една дама на велосипед, която определено ни затрудняваше с изпреварването! Луда жена, на места караше с 60км/ч.

Същият този 10ти ден, беше денят на проходите. До тук минахме 3, хайде първият не беше чак толкова стръмен и ненормален, но ни чакаше още един. Казва се Яуфенпасс (Jaufenpass) и е висок почти 2100м. Сравнително по-бърз от другите, с не толкова тесни и обратни завой. Е и тях ги имаше, но то това е красотата на проходите. В последните километри, вече когато излязохме над гората, се откриваше страхотна гледка към Италианските долини.

  Ето и кефа на един друг моторджия заснет от върха на прохода.

И нашето слизане. 

Скоро след това си бяхме в хотел в низината. А, на другият ден ни чакаха последните сериозни планини по пътя ни - Доломитите.

_____________

Трите Чими, Доломити, Италия / Tre Cime di Lavaredo, Dolomiti, Italy

  Това са няколко клипчета от подножието на Трите Чими, където бяхме на 11тия ден от пътуването ни. Пътувахме от близко до Австрийската граница към Акилея - на брега на морето. Предната вечер, решихме да минем през този красив проход разполовяващ Доломитите. Пътя за Трите Чими е по една мъничка отбивка от нашият път. Без много да му мислим, решихме, че един път сме там и се отбихме.  Пътя се качва до 2400 м. 

  Както се вижда от първото клипче, пътя достига почти до снежната граница. Е, да си призная, малко си валя сътен замръзнал сняг, нещо като дребна суграшица. Беше адски студ и горе прекарахме много малко време :) 

А, тук не зная, че Верчето ми прави клипче, и накрая си сядам гордо за снимка :) Предполагам, че става горе долу ясно, какъв вятър духаше. Мотора е на  200м. от това място, и изобщо не си направихме труда да си свалим каските. 

Второ клипче за което не зная, че се снима. Ето така се върви на бърз крак, когато температурата е около 2-3 градуса, прехвърча сняг и духа силен вятър. 

При наличните условия, много бързо хванахме пътя надолу. Лек тест на спирачките, заради мокрия път, 16 % наклон и обратните завои и лека полека на скорост надолу :) 

  Изключително красив път, намиращ се в много добре поддържан национален природен парк. За влизането в парка с МПС се плаща. За мотор е 11 евро за 1 ден. За кола е 25 евро. Не е малко, но спестява 10 км. до подножието на скалите. Освен това парите не изчезват, а с тях наистина се поддържа пътя, маркировката, чистотата в парка и т.н. Страхотно място, пожелавам си го пак само в че в слънчево и топло време. 

След това място, ни предстоеше бавно но сигурно слизане чак до морското ниво, където вечерта най-после си направихме и първото къпане в Италианското море. 

Add comment

Topic

Text

Your name

Your email address (if any)

Your personal page (if any)