Motorcycle trips

Saturday, April 30, 2011

Една бърза разходка до Провадия за Велик ден.

 След тежката работа в София, където бяхме половин месец с кратка почивка, се прибрахме във Варна точно за Велик ден. Неделя времето беше страхотно, е малко хладно може би, но нали знаете 15 градуса през април са по-топли от 15 градуса през ноември. Зарадвани от възможността веднага всички луди от компанията ми се заеха със собствените си "номера" : едните искаха да катерят, другите да карат кросаците в гората, а на мен просто ми се возеше на Фазерчето. Срещахме се пред гаража, всеки си взе неговото - кой въжетата и каските, кой мотора и тръгнахме. Катерачите се отправиха директно към скалите. Ние търгнахме по стария път за Провадия бавно бавно. През 30-40 минутното ни пътешествие до Девня (20 км.) освен за темпомат си мислех и за един път, който минава през няколко баира над Девня, през село Манастир и излиза точно на Крепостта в Провадия.

 Лекият проблем беше, че не си спомням от къде в Девня можехме да го хванем този път. Затова малко се полутахме, но с 2-3 питания се оправихме бързичко. 

 


 

 

 Спирка в Девня на една бензиностанция за ориентация. На снимката: Алдо, мотора на Зи и Арто с неговия.

 От там газ по супер разбитото пътче през девненските баири. Красиво, много завоичета, изкачвания и спускания. Само да имаше асфалт.... В Провадия спряхме в едно магазинче да си купим нещо за хапване и се отправихме към скалите. Там, още не бяхме хванали черния път и видях как Зи се метна в нивата и газ до дупка. Докато пътъувахме 1 час до Провадия (50км) се чудих как ли ще си го компенсира Здравко това бавно движение. Еми щом видя нивата, се метна вътре и излетя с колкото може мотора :) Шоу. Естествено Арто го последва. И аз си останах сам да си търся от къде да мина за да стигна точно над скалите с мотора, че не ми се вървеше. Естествено от далеч ги видфях как за 1 мин пристигнаха на скалите, а аз се лутах още 30 мин сигурно. Беше ми много забавно да си търся вариант за минаване през полето и да ги гледам онея в далечината как хвърчаха по същите баири с колкото могат! В крайна сметка се подредих и аз до "козите", точно над скалите. 

 

 

 Там катерачите вече бяха опънали въжетата. Изчакахме ги малко да се съберем всички заедно и да се чукнем с великденските яйца : ) 

 

 

 След това малко катерене...

 

 

 

... много вятър и студ за тея (като мен), които нищо не правеха. Така, че след като се нахраних доста бързо взех решение - тръгвам си докато е време. Запалих си моторчето, леко притеснен дали ще успея да кача тревясалия баир и ги оставих да си спортувт хората. На връщане нещата се случваха малко по-бързичко - предпочетох магистралата!

Какво по-хубаво да имаш готина компания, всички надъхани да излязат някъде да се поразходят почивния ден, мотор, и хубаво време. Ест. и да не си на работа! Думата е една - газ:)

Страхотен ден!

Цялата галерия можете да разгледате ТУК

Add comment

Topic

Text

Your name

Your email address (if any)

Your personal page (if any)