Tuesday, June 08, 2010
Разходка до Синеморец и Ропотамо.
Наскоро, Томито спомена нещо, че искал да намери ново място за лятната почивка с караваната. Последните години все били около Крапец и Езерец, и затова ме попита дали на юг имало нещо интересно. И така, от дума на дума, стигнахме до там, че най-добре ще е да запалим моторите и да отидем да намерим мястото. Аз имах 2 предложения, но не бях сигурен че караваната ще може да се движи по черните пътища там. Затова трябваше да проверим. Така се роди и идеята за тази разходка. Датата беше лесно избрана, гледахме да е в комбинация с прибирането на Верчето за рожденният и ден. И така, избрахме си това да е 5ти юни 2010г.
Маршрута беше : Варна - Бургас (обяд) - Синеморец - Ропотамо - Варна. Пробега е някъде около 470 км.
Вижте Синемроц и Ропотамо юни 2010г. на по-голяма карта
Срещата ни беше в петък в 9:15 на Лукойл-а преди Аспаруховия мост. Сутринта обаче, реши да не ми върви, и след като стигнахме до гаража, видях че съм си забравил ключа. Айде пак таксита, разходки и в крайна сметка успях да стигна до срещата чак в 10 без нещо. Едно бързо зареждане до горе и газ. В 10ч тръгнахме. Имахме среща с Томито на Шел-а в Приселци. Кратък престой там да зареди и той и газ. Последва едно хубаво леко каране на юг. След отбивката за Иракли, Здравко подхвана колоната. Всички знаем, че той не издържа по завоите, много им се радва. Имаше доста движение, но с моторите не е чак, такъв проблем и разходката се получи добре. По обяд бяхме в Бургас, точно за хапването. Подхванах воденето тогава, право към най-добрата кръчма в града, която за съжаление беше в ремонт и не работеше. И се наложи да изгубим 3 мин. в търсене на нова. Бързо се ориентирахме по една табела "Ариана". Хапнахме хубаво, кратка почивка и от там право към Синеморец.
Тази ръка в ляво до прозореца е Томито :)
Докато се опитвахме да излезем от Бургас, решихме да не се отбиваме сега за Ропотамо, а на връщане, тъй като се появиха сериозно облаци, и предпочитахме ако ще ни вали то поне да сме си изпълници целта. Няколко километра след Бургас преминахме през един малък облак, който съвсем леко беше намокрил пътя, след това изпече отново. Водейки колоната, по едно време започнах да усещам странни позиции на пасажера (Верчето), помислих си че и се е доспало и реших да отбия на първата бензиностанция.
Останалите решиха да зареждат, аз бях на половината още от резервоара и затова оставих за по-късно. Следващата ни спирка беше гр. Ахтопол, където спряхме пред магазина за да си заредим биричка за поляната на която отивахме.
От там, едно малко красиво пътче с много дупки ни поведе към Синеморец. Няколко километра след Ахтопол, в ляво има отбивка (черен път) с една голяма информационна табела. Това е мястото, където преди 2 години ходихме да се гмуркаме, а разказа за преживяното тогава можете да си припомните от ТУК! Оказа се, че пътя е доста занимарен, дори си мисля, че след нас никой не беше минавал. Толкова беше обрасъл с храсталаци, че едвам се виждаха само коловозите. Иначе пътя е равен и няма много дълбоки коловози, така че може да се стигне с каравана, каза Томито. Цялата поляна, където преди 2 одини бяхме паркирали колите, сега беше обрасла с висока трева и много нацъфтели полски цветя.
Ето снимка от сега:
и от преди 2 години (като трябва да се има предвид и сезона, защото сега бяхме там в началото на юни, а 2008ма бяхме там в края на Август, но все пак сега изглеждаше доста запустяло и диво, което е добре разбира се )
Мястото е много красиво, и извода до който стигнахме пиейки биричка под една малка сянка е, че трябва скоро да ходим да се гмуркаме там.
След почивката, вече доста мързеливи и загрели от слънцето, изобщо не ни се обличаха екипите, но нямаше как. Органзиирахме се и трябваше да тръгваме към Ропотамо.
По пътя, направихме едно кратко спиране отново в Ахтопол да си върнем празните бутилки, от там на Лукойл-а на Царево, където капнах малко бензин. След това право към Приморско, където е и отбивката за Ропотамо. За пътят за там, съм ви разказвал и преди. Накратко, има една бариера в гората, по средата на парка, където трябва да оставите МПС-то си и от там следва 30 мин. пеша до брега на морето. Принципно има как да се мине с мотор, но все пак това е единствения запазен природен парк по и без това бетонираното ни крайбрежие, така че кой ако не ние ще слезе пеш до долу. Оставихме моторите на бариерата и бавно и мързеливо в жегата се завлачихме заедно с всички кожи, екипи и каски. Естествено, мястото си заслужаваше.
Но и нашият мързел не беше по-слаб, затова се радвахме на природата от легнало положение.
След като вече, нямаше за кога повече да се излежаваме, се наложи да извървим 30 минутният преход отново. Този път по баира на горе.Беше вече късно следобед, но предвид пътя които ни чакаше си дадохме една кратка почивка за кафе в Приморско. Не ни се закъсняваше много и затова набързо от една машина си взехме кафенце, а от магазина до нея по-нещо сладко.
На връщане, Роско поведе колоната. Много добро каране, спокоино, с постоянна скорост. Хареса ми. По завоите над Слънчев бряг се залепихме за един бус, който определено караше на максимума си. Отново имаше доста движение, но ние за никъде не сме и бързали де. Докато почивахме край Ропотамо, преди да тръгнем за Варна, някой се беше обадил от Варна да каже че много валяло. Като минахме Бяла на връщане, явно карахме точно след дъжда защото пътя беше мокър, но така или иначе никъде не ни валя. Малко в началото беше по-странно за свикване да караш по мокрия път, без да вали. Но нямахме проблеми със сцеплението. На Старо оряхово Томито ни изостави, отби да зарежда и след това си хвана пътя за Фичоза. Ние продължихме. На влизането в града, вече по-тъмно спряхме за първата в историята на нашите обиколки снимка.
Получи се една много приятна и весела разходка. Навъртяхме около 500 км. Заболяха ни дупетата, но с толкова почивки не се усеща толкова.
Участници:
Зи и Тинчето - Suzuki SV 650;
Роско - Honda CB 400;
Томи - Yamaha YZF-R1;
Алдо и Верчето - Yamaha FZ6 Fazer;
За бензина, който сме изгорили сме задължени на природата с 1 дръвче!
Цялата галерия можете да разгледате ТУК!
