Tuesday, February 16, 2010
В този пост, ще пиша за една инициатива на Motrips за засаждане на дръвчета.
Предвид това, че всеки един от нас е отговорен за природата около него, и всеки един от нас може да направи нещо добро за нея мисля, че и на нас нищо не ни пречи. Затова предлагам да започнем с тази инициатива. Като начало, разрешително ще търся от нашето кметство, но бих помогнал на всеки, който иска да се хване за да намерим такова и от друг район. Мисля, че всики приятели от Motrips, с които сме изгорили заедно доста бензин биха се включили в инициативата. Причини за това нещо да се случи има много, нека всеки се мотивира по свои начин.
Вчера се захванах най-после с една работа, която мисля от доста време. Засаждане на малко дръвчета в квартала. Но преди да изкарам лопатата искам всичко да е както трябва. За целта влязох в сайта на кметството да разгледам какво пише по тази тема. И попаднах на нещо много интересно - годишен отчет за 2009г. Излиза че 120 човека от район Младост, Варна са поискали разрешително за засаждане на дръвчета пред блоковете си. Веднаха изпратих мейл на посоченият адрес, с питане за реда на издаване на това разрешително. Днес (само ден по-късно!!!) ми отговориха, че с този въпрос в нашият район се занимава инж.Д.Краева. Имаше координати, свързах се с жената за да я питам кога и е удобно да отида в кметството за да говорим. А тя се оказа по-разбрана от колкото може да си мечтаете за нашите управляващи. Жената предложи, въобще да не се разкарвам до там. Вместо това да се срещнем другата седмица направо в квартала, за да и посоча кои места съм си харесал, а тя да ми каже кое става кое не и след това да задейства разрешителни и т.н.
Ще дописвам поста при развитие на въпроса. Надявам се, като доде времето за засаждане да срещна още надъхани хора.
В края на миналата седмица, най-после се срещнах с жената от кметството - инж. Краева. Няколко дни ме разиграва, като ми казва да и звънна утре и утре и утре, но в крайна сметка се видяхме. Много съм доволен от това, че успя да намери време да обиколим местата, които си бях харесал. Жената отговаря за инфраструктурата в квартала, и наистина си разюбира от работата.
След като и показах набелязаните места се оказа, че на някой от тях няма как да сезасаждат дървета, тъй като отдолу минавали някви комуникации и тоци и ако се наложи да се копае ще се изкоренят. Но за сметка на това, се оказа че близо до нас до една нова дестска площадка общината е засадила 10тина дървета, от които половината са веч изпочупени. И се разбрахме, че аз мога да ползвам техните места. Така, ще направя опит да ги възтановя.
Така вече местата са набелязани. Освен това получих информация за един разсадник, от където кметството пазаряло и било сравнително евтино, така че ще мина тия дни от там да видя както предлагат.
Очаквайте скоро информация кога ще излизаме с лопатите!
------------
19 април 10. Доста време мина, уж скоро бях обещал информация, обаче то се проточи доста. Както и да е, все пак успяхме да се организираме и да направим това което зависи от нас. Преди десетина дни със Здравко, Яшо и Карен, решихме да отидем до село от където да вземем издънки от орех и акация. По принцип смятах да садя липа, но се оказа че ще ми излезе скъпо за сезона (12-15 лв. за брой (около 1 м. високи)) и затова решихме да минем към този вариант с издънките от село. Там под един голям орех имаше доста такива. С една лопата и 2 мотики изкопахме 15тина. Освен тях взехме и 4 акации, две от които бяха доста големи вече (около 1м.), докато орехчетата бяха около 50 см. След обед се разходихме до една река там в балкана, направихме си скара, починахме си добре. После направихме и един преход до едни скали над язовир Елешница. Много красиво място, трябва някой ден да екипираме там маршрути за катерене. Вечерта се прибрахме късно във Варна, но въпреки всичко се заловихме с фиданките. Тук до нас засяхме 4-5 орехчета, около детската площадка. Другите оставихме за другият ден, че стана много късно вече. В понеделник следобед продължихме. Вече по-подготвени, Здравко донесе кирка и мотика. Един приятел от блока като ни видя, много се зарадва, и веднага се включи и той. Така 3мата успяхме за 30тина мин да засеем и останалите 10тина дръвчета. По-късно видях, че това момче е намерило някви стари гуми и ги е окрадило, да не ги смачка някой! Така, сега са в процес на редовно поливане и наглеждане и се надяваме да се хванат.
А, в деня в който видя че са се хванали, спокойно ще мога да кажа че за тази година сме си "платили" за въглеродните емисии :), и сме се погрижили за малко зеленина в квартала ... Благодаря на помощниците, и на всички които подкрепиха идеята. Другата пролет пак!
2 от акациите са се хванали (които бяха най-високи, някъде около 1 м. ) Преборили са се с природата, успели са да захванат прекъснатите си веднъж корени. Остава да се преборят и с джунглатаа в която са засяти и да оцелеят сред хората. Вече едното орехче, което беше до детската площадка (от където гепаха и първото ни дръвче което засяхме миналата година) го няма!
