Monday, February 15, 2010
След голяма пауза в писането, дойде време да продължа разюказа за хубавата ни лятна обиколка 2009. Ето и втората част:)
Така, до къде бяхме стигнали? След звездните ни приключения и отегчителното чакане в Смолян, се отправихме към Чудните мостове. През лятото на 2007, когато напите приятели Ангрей и Тони от клуб XV -> www.xvclub-bg.com направиха първото по рода си състезание в България - XVRace -> www.xventurerace.com бях за пръв път на това красиво място. Тогава имахме интересната и не лека задача да опъне "тролей" (въже) между двата скални моста, който са отдалечени на 140 м. и средната височина между тях е около 60 м. Снимки можете да разгледате ТУК! Както и да е , да не се отклонявам много от обиколката, състезанието се получи супер, а мястото което виждах за пръв път определено много ме впечатли с невероятния природен феномен Чудните мостове. Затова и сега, понеже обикаляхме из красивите Родопи решихме, че е много подходящо да отидем до там за да нощуваме в района.Пристигнахме привечер и уморени от пътуването и губенето на време в Смолян, компанията беше малко разлигавена. Последва "бой" тип "междузвездни войни".
Вечерта беше спокоина и хубава, наспахме се. Ето тук пием чайче сутринта край огъня и обмисляме колко дълъг преход ни очаква.
Натоварихме багажа отново и тръгнахме на път. Днес ни очакваше 200 км преход. От Чудните мостове (Родопите) до с. Крушуна (северна България, близо до Ловеч). И рано рано напуснахме красивите Родопи, за да се отправим към горещата тракийска долина.
Пътят ни минаваше през Асеновград, не се отбихме до крепостта, тъй като се оказа, че всички сме ходили до там преди това. Бяхме решили да не влизаме в Пловдив, за да избегнем задръствания и изгубвания. Затова преди града хванахме един обходен път, който ни изведе направи на магистралата София - Ст. Загора. От там се отбихме на север към Сопот! А, защо ли точно Сопот. Естествено заради механа Чичовци. Вече съм ви разказал за това място в разделя Food & Accommondation . Направихме един убийствено голям обяд, и естествено не минахме без култовите "Пържени пилешки кожички"
От Сопот се отправихме към северна България, като бяхме избрали да минем през прохода Троян-Кърнаре (Беклемето). Никой не беше минавал от там. А, из мото-форумите доста теми се изписаха за този път, колко е подходящ със завоите си за каране на мотор. За съжаление, бяхме с коли, но все пак мястото ни хареса много.
Проходът ни изведе в Троян. Там се отбихме до манастира. И както се вижда от снимките, движейки се в група, без никакви хаотични движения и посоки :) влязохме в манастира.
Манастирът е доста известен и много посещаван. Мястото е много красиво наистина. Подържано е перфектно, запазен е много добре. Вътре беше много спокоино. Направихме кратка почивка. В манастина има музей на В. Левски. След Троян се отправихме към нашата затевна точка - с.Крушуна. Само преди това оставаше да минем през някой по-голям магазин да си напазарим. Тове се случи в Билата в Ловеч. Из Ловеч се лутахме малко, тъй като имаше ремонт в централната част и малко се пообъркахме. Но няма проблеми, намерихме Билата. Там беше голям екшън. Обикалянето из магазина беше в стила на горните 2 снимки - всеки с негова посока и идея. Забравихме да си купим 2-3 неща, за някои други продъкти пък почнахме да се обясняваме има ли няма ли смисъл да ги вземаме. Абе беше много интересно. В крайна сметка се отправихме към Крушуна. Там обаче, преди да се настним решихме да отидем до водопадите, тъй като на другият ден щяхме пак рано да тръгваме. Там си избухнахме на максимум. В началото имаше малко екшън. Някой си фен решил, че природата и планината са негови и си сложил една бариера в началото на пътеката. И какво - къса билетчета за да влезеш да се разходиш около Крушунските водопади! Малко се поядосах и след 1 минута разправия минахме без да ни интересува нищо. Тея хора съвсем полудяха. Айде да кажем в пещерите има осветление, което се плаща, има изградени стълни, парапети ала бала, екскурзоводи. Ок, там няма проблем плащаш си. Но тук не се стопанисва нищо, тя реката си тече и какво е виновна, че е направила най-красивите водопади. Както и да е. Веднага имаше разхлаждащо къпане в ледената река. А, нагоре по-течението намерихме още няколко дечица, които скачаха във вировете, като нас. Беше много забавно и в същото време доста студено.
Скоро след това, бяхме в Ген. Тошево. Кратка освежителна почивка до едно магазинче. Там имаше едни много интересни хора, който явно по цял ден играеха карти на сянка и пиеха бири. И ние се почерпихме по една освежителна напитка и продължихме към нашите хора. По пътя спирахме в Крапец, търсихме място като вариант за нощувка, но се разочаровахме и взехме окончателно решение да отидем при другите. По време на паузата, Здравко показа метод за справяне с хълцането за 65 секунди.
Надругият ден, наспиване, кафенце, плаж, почивка, мързел. Строхтно ! Най-после се наканихме да тръгнем. Отправихме се към Варна. По пътя спряхме в Тюленово. И докато се приближим до ръба на скалата, Здравко вече беше скочил от горе :) след това малко катери, ние се пекахме и мързелувахме.
Вече бяхме огладняли здраво и решихме, че ще се отбием в Балчик в култовото заведение Цветница!
