Friday, November 13, 2009
Времето си тече, а аз все не мога да се наканя да я започна тая обиколка. Явно днес е денят. Да видим какво ще се получи:)...
Тази година, също като предните, много ми се обикаляше, но проблема беше в това че нямах мотор. Следнователно тябваше да зарибим някой с кола и да обикаляме заедно. Предвид всичките приятели, това се оказа лесна задача и ей така от идеята много бързо се оказа, че вече сме 9 човека.Това, както знаете си има своите плюсове и минуси. От една страна - страхотно толкова много хора, всички заедно, купона ще е голям. От стрга страна - много хора, много мнения, много желания, трудно удовлетворение за всички... Все пак седнахме да мислим маршрута...
Като цяло, идеята за обиколката дойде в малко гладен период и основното, с което трябваше да се съобразяваме е продължителността. Затова решихме да не е повече от 4-5 дни. Датата за началото беше съобразена с това, че ние с Верчето трябваше да присъстваме на една сватба в с.Брацигово на 15 август. На същият ден, Тедито трябваше да напусне работата си и вече цялата група щеше да е свободна за пътуването. ОК, тръгване - 16 август, с. Брацигово. Но маршрута ?
Ами да започнем от това къде се намира селото. То се намира в Родопите, близо до гр. Пещера. А, ние двамата с Верчето щяхме да сме вече там. Значи трябваше и нашите хора с двете коли да дойдат да ни вземат от там. И както, най-обичам да правим маршрути - всеки да каже къде иска и не иска да отиде - започнахме да изслушваме предложенията. Така, на мен много ми се ходеше на яз. Голям Беглик. Миналата година със Здравко, Тинчето и Верчето с моторите бяхме ходили тами те знаеха за какво става дума. Всички останали се съгласиха, а аз бях сигурен че ще им хареса. Следваща точка за нощуване избрахме Чудните мостове. Жиката много искаше да отидем на Крушунските водопади, затова следващата точка беше с. Крушуна. От там, като за последна точка, имахме идея да изберем нещо по морето, да се гмуркаме малко. Но се оказа, че много багаж ще носим, и няма да можем да вземем неопрени и т.н. За сметка на това обаче, по същото време, нашите приятели - Томи, Камен, Карен и компания, щяха да бъдат на с. Езерец и затова решихме да отидем при тях. След като избрахме местата за нощуване, разгледахме картата да видим по пътя какви забележителности има. Избрахме някой основни и всичко вече беше готово.
Така, ние двамата с Верчето си тръгнахме на 15 август сутринта рано с автобуса за Пловдив, от там за Брацигово, и следобед бяхме там точно на време за началото на ритуала. Само едно кратко уточнение, младоженката е българка, но младоженеца е французин. В селото бяха дошли 50 французи, приятели на младоженците. Хората, никога не бяха присъствали на традиционна българска сватба. Определено остана впечатлени.
Всичко започна от площада на центъра на селото. Всички гости бяха там, младоженеца, и естестветно - оркестъра. От там, едно дълго хоро тръгна към къщата на булката. Представете си освен българите там, още 50 французи, които се опитват в стъпките на хорото да минат през цялото село.
След това ви е ясно как протича сватбата. Крадене на булката, ходене до църква, и от там в банкетната зала. Ето я и красивата булка с развалнуваният и баща.
А, това са родителите на младоженеца - французите :)
Вечерта купона беше много на ниво. Добре, че Верчето беше близо до мен, че да мога и аз да говоря с чужденците, хаха. А, да не пропусна и кума. Момчето, направо го съжалявам. За пръв път в живота си беше в България, за пръв път опитваше ракия, и то пък как му се падна точно на българска сватба да дойде. Те дъртите, направо го потрошиха. На другия ден, човека значеше вече някой изречения на български, ходеше из хотела и само повтаряше - "Яж куме, пий!" Лоша работа....
Нашите хора, ме зарадваха с едно ранно обаждане сутринта някъде от магистралата към Пловдивд. Очаквах да се бавят повече, но явно са се стегнали. Дойдоха точно навреме, за обяд. Хапнахме в хотела и айде по маршрута.
От Брацигово, тръгнахме към яз. Г. Беглик. Нагоре в планината, пътя ставаше все по-стръмен и с все повече завои. Толкова красиво! Пристигнахме следобед, точно на време. Спряхме на стената на язовира за снимка, а от там ни оставаха само 7-8 км черен път, мноого черен път.
След час някъде вече си намерихме място за лагера. Опънахме палатките, и тръгнахме да се разхождаме. Само че на мен и Здравко нещо не ни се разхождаше и се върнахме в лагера, събрахме дърва и като се върнаха другите от разходката ни зариха така.
Една спокойна вечер, уморени от многото пътиване. Седяхме си край огъня, бърборихме разни работи, релаксирахме. Мястото е много тихо и спокойно. След като почти всички бяха легнали вече, остана само да изгасим огъня - направо двете горящи гървета ги потопих в язовира, и всички заспахме. Слънчевото утро, ни зареди с натроение, и преди да излезем от района на язовира спряхме да си съберем билки.
Пътувахме към Смолян. Не бяхме ходили там преди и искахме да видим как е. От 100те национални забележителности, по пътя ни бяха кулата в Пампорово и обсерваторията в Смолян. Имаше едно място, което Здравко беше запомнил от миналата година с моторите като минавахме от тук, едно място от което от високо се виждаше целият язовир Доспат. Той предложи да спрем да направим снимки там.
След това, отново много завои, много красиви пътища и много мечти за мотори...
В Пампорово времето беше страхотно, платихме някакви безумни цени и се качихме на кулата. Лифта мисля, че беше около 9-12 лв на човека в 2те посоки, а асансьора за кулата около 4-5 лв. Поне, за късмет горе беше отворена терасата и гледката която имахме си заслужаваше.
От там, вече гладни, газкъм Смолян. И първата задача - да намерим къде да ядем. Обиколихме едина - два пъти центъра, защото влязахме в някакви еднопосочни и се чудихме как да излезем, но накрая видяхме едно паркингче, спряхмеи точно срещу него една кръчмичка. Идеялно! Хапнахме супер и след това тръгнахме на разходка из града!
Намерихме и прословутия планетариум. Какво да ви кажа, чудя се кой го е избрал за национална забележителност. Съоражението е строена средата на миналия век и от тогава освен, че не е ремонтирано, а и техниката не е пипана. Значи те хората вече правят полети за граждани до космоса, а нашите още с ламповите телевизори филми ще излъчват... Мизерзия. Оказа се на всичкото отгоре, че за да влезем трябвало да изчакаме час, за да си починела машината. Както и да е, изчакахме ние, дойде ни реда и влязахме. Голяма забава - няма що. Докато вървеше филмчето за северното и южното небе, точно коментирахме думите на жената която ни посреща, че "апаратурата, била най-добрата, за 47ма година" и в тоя момент една от многото крушки на оная сложна машина в средата на звездната зала падна. Ей така, просто се отвори едно стъкло и една крушка увисна на кабела си, като по тоя начин освети цялата зала. И какво си мислете че стана ? Жената каза "А, одавна не се бепе случвало" !?! За съжаление го оправиха, тъкмо мислех да си вземам парите обратно и да си тръгваме.
След нашите звездни приключения, тръгнахме към Чудните мостове.
Край на Първа Част!
Цялата Галерия можете да разгледате ТУК!
Ей, хора, бая километри навъртаме, а както знаете всичко зависи от нас. Тази есен засадихме няколко дръвчета. Едното, което беше от кампанията на Европейската комисия, и го бях засадил със Здравко тук пред блока, го гепаха. Дано поне някъде другаде произвежда кислород. Здравко също получи такова дръвче и го засади, неговото се надявам все още да е живо и на място. Верчето също участва в кампанията, но нейното дръвче е много малко и техните ще го гледат 1 година на балкона за да порастне и тогава казаха, че ще го засеят. Аз, отново с помоща на Зи, Венци и Яшо засадихме 3 Бамбука на Цонево на язовира, защото колкото и да има нужда в града, толкова е и рисковано някой да ти ги изкорени. Надявам се и те да са се хванали. И все пак, в момента, както знаете се продават разни дръвчета, ако решите може да се организираме и да купим нещо и да го засадим някъде до блока на някой. Пишете :)
:) Алдо, аз моето дръвче от кампанията на Европейската комисия още не съм го засадил. Нашите щяха да го засаждат понеже ми се отвори заминаването ама аз им казах да го гледат и като се върна сам да си го засадя. Незнам дали за радост или за жал реших да си го засадя на село ... не че не уважавам желанието на кварталните пешлемета да оринират в/у нещо зелено или искренните желания на кварталните пенсии да си земат нещо от градинката на аванта, че да прави компания на фикоса ... Ама ми се стори, че ще е по-добре да си му се радвам като си ходя на село (докато сме компания ... колим някое агънце или просто релаксираме сред яка жица и бири :D) Иначе за идеята да засадим дръвчета можеш да ме броиш, даже е задължително! :) Даже ако имаш информация или намериш такава - за дръвче, което може да се засади Декември - аз съм навит още на 21-ви (Дек.) да купим и да засадим някое, някъде из града. Пък и да не е из града може да се види ако има време и средства, и подходяща климатична атмосфера :) (май последното преди всичко). Може да се съберем на мойто село и там да ги засадим :D Е верно, че не съм сигурен дали може да предложа място в градината ама там има красиви места ... скални манастири и прочие :). Винаги може да си харесаме място за пикници и да си напражим един малък лес, който да ни пази сянка през горещите летни дни :) (Пък и на обекта на чудаците може да помислим за място ... въпреки че там от страна на почва поне според мен не го докарва). Помисли в/у предложението ми, а аз спирам да пиша (поне за момента), че както страдам от липса на комуникация тук ... много локум мога да разтегля :D
Ех, спомени, спомени! :Рр
Много яко, Алдишка. Много ме зарадва! Чакам с нетърпение втората част, хих! :)))
